Войната в Украйна е повратна точка и за пазарите
Очаква ни фундаментално разделечаване на паричните тактики на ЕЦБ и на Федералния запас и нов сериозен срив на еврото към щатския $. Докато оттатък Океана с вяра чакат решението на ФЕД в средата на март да докара до повишение на лихвите, то европейските централни банкери не се и надяват на нормализиране на паричната политика, респ. на преустановяване на паричните тласъци за стопанството на общността и за следващо покачване на лихвените проценти.
Паричните и валутните пазари са под оптималния стрес от ранните дни на пандемията, тъй като търговците купуват стремително долари в хода на усилването на глобите против Русия.
Руската инвазия в Украйна води до радикален поврат за пазарите, посочва Робин Брукс - основен икономист на Института за интернационалните финанси.
Всъщност, държанието на самите финансови пазари вещае тежки времена и решения.
Американската парична единица проби следващото психическо равнище на опозиция от 1.11 $ за едно евро и в обедната търговия на 2 март се разменяше против 1.1090 $ за едно евро. Щатският $ заличи спечеленото от японската валута преимущество и се върна на равнища над 115 йени, което демонстрира, че йената към този момент не се счита за задоволително надеждно избавително леговище. А цената за конвертиране на заплащанията в евро и в йени в щатски долари на база на тримесечните валутни суапови договори, скочи до най-високата си стойност от март 2020-а.
Затова пък другият първокачествен избавителен кей - швейцарският франк, доближи нови върхове и се изкачи до 1.0190 франка за едно евро. Това е надалеч по-силно равнище от " забранителния " предел 1.03 франка за едно евро на Националната банка на Швейцария, под който тя обичайно интервенира, с цел да овладее повишаването на националната парична единица и да запази конкурентната мощност на локалните експортьори.
Растящата инфлация обаче промени целите, тъй като по-силните парични единици оказват помощ за преодоляване на инфлационния напън като правят вносните артикули по-евтини.
В разбор, озаглавен " Реверсивни валутни войни провокираха ужас на пазарите ", анализатори от водещата канадска капиталова банка " Торонто доминиън сикюритис " установяват, че сега желанията са към по-силните валути поради " инфлационния напредък, оказващ напън на пазарите през последните няколко тримесечия ". И че напиращата инфлация прекатурва дефиницията за валутни войни като ги трансформира в съревнование за по-скъпи вместо за по-евтини парични единици. В този смисъл по-високите лихвени проценти на централните банки могат да оказват помощ за постигането на тази цел.
Ако разсъжденията на банкерите са правилни, Европа има сериозен проблем, тъй като се намира в ранните етапи на огромен отрицателен стопански потрес, който ще напрегне дебата за паричната политика на Европейската централна банка. И шумът към високата инфлация и апелите за по-високи лихви към този момент не са настоящи, което ще обезцени еврото. Особено на фона на възобновения интерес към най-сигурния актив - държавните облигации на най-мощните стопанства, главно на Съединени американски щати, които тласнаха нагоре цените им и намалиха тяхната рентабилност.
Възвръщаемостта на базовия десетгодишен американски дълг падна до 1.73% откакто в средата на февруари надвиши 2% в очакване на съществено покачване на лихвените проценти поради високата инфлация.
Доходността на аналогичните по срочност немски облигации, които са базови за еврозоната, още веднъж стана негативна откакто на 7 февруари се изкачи до 0.268 %. Това значи, че централните банки ще би трябвало да избират сред напредък и инфлация: в случай че покачат лихвените проценти, ще задушат подема; в случай че оставят без смяна великодушната си парична политика, няма да овладеят инфлационния напън, който ще продължи да се ускорява поради качващите се цени на силата, на храните и на суровините.
Всичко това, естествено, е годно само, в случай че тази наклонност се резервира и несигурността остане висока. Защото в сходна конюнктура пазарите реагират непринудено и с високи съмнения до котировки, които са просто моментни.
Има обаче фактори, които постановат изключително внимание и преосмисляне.
Единият е обвързван с инфлацията в еврозоната и прегряването на цените, изключително в Германия. Тя обаче в този момент е на предната линия на борба с Русия и е една от най-уязвимите на спора стопанства, изправени пред дълбока криза. Което автоматизирано трансформира инфлационния спор, тъй като вторичните резултати от него, при които по-високите индустриални разноски се трансферират на потребителите, се случва при мощно търсене. В изискванията на възходяща неустановеност обаче доверието на семействата пада, освен това освен поради очевидния геополитически риск, само че и поради надалеч по-дълбоко вкоренени проблеми.
Държави като Германия и Италия са построили огромни елементи от стопанските системи си към евтината сила от Русия. Което в този момент би трябвало да се промени и значи по-нисък напредък, по-големи фискални дефицити и по-голямо количество дълг.
До наскоро имаше мощни рецензии за ниските нива на немските държавни отговорности. След COVID-19 и изключително след съветската инвазия обаче искащите да купуват дългови бумаги оредяват. А за основните периферни страни от еврозоната, каквато е Италия, новите дългови излъчвания се финансират косвено посредством програмата за покупка на активи на ЕЦБ. След последния потрес това отвращение да се кредитират мощно задлъжнели страни ще се задълбочава.
Тази алтернатива сигурно ще се разнищва развълнувано на идното в средата на идната седмица публично заседание на управителния съвет на ЕЦБ, освен това след оповестените следващи рекордни стойности на инфлацията от 5.8% годишно през февруари. Което значи, че европейските централни банкери не би трябвало да се надяват на нормализирането на паричната политика, респ. за прекратяването на паричните тласъци за стопанството на общността и за следващо покачване на лихвените проценти.
Паричните и валутните пазари са под оптималния стрес от ранните дни на пандемията, тъй като търговците купуват стремително долари в хода на усилването на глобите против Русия.
Руската инвазия в Украйна води до радикален поврат за пазарите, посочва Робин Брукс - основен икономист на Института за интернационалните финанси.
Всъщност, държанието на самите финансови пазари вещае тежки времена и решения.
Американската парична единица проби следващото психическо равнище на опозиция от 1.11 $ за едно евро и в обедната търговия на 2 март се разменяше против 1.1090 $ за едно евро. Щатският $ заличи спечеленото от японската валута преимущество и се върна на равнища над 115 йени, което демонстрира, че йената към този момент не се счита за задоволително надеждно избавително леговище. А цената за конвертиране на заплащанията в евро и в йени в щатски долари на база на тримесечните валутни суапови договори, скочи до най-високата си стойност от март 2020-а.
Затова пък другият първокачествен избавителен кей - швейцарският франк, доближи нови върхове и се изкачи до 1.0190 франка за едно евро. Това е надалеч по-силно равнище от " забранителния " предел 1.03 франка за едно евро на Националната банка на Швейцария, под който тя обичайно интервенира, с цел да овладее повишаването на националната парична единица и да запази конкурентната мощност на локалните експортьори.
Растящата инфлация обаче промени целите, тъй като по-силните парични единици оказват помощ за преодоляване на инфлационния напън като правят вносните артикули по-евтини.
В разбор, озаглавен " Реверсивни валутни войни провокираха ужас на пазарите ", анализатори от водещата канадска капиталова банка " Торонто доминиън сикюритис " установяват, че сега желанията са към по-силните валути поради " инфлационния напредък, оказващ напън на пазарите през последните няколко тримесечия ". И че напиращата инфлация прекатурва дефиницията за валутни войни като ги трансформира в съревнование за по-скъпи вместо за по-евтини парични единици. В този смисъл по-високите лихвени проценти на централните банки могат да оказват помощ за постигането на тази цел.
Ако разсъжденията на банкерите са правилни, Европа има сериозен проблем, тъй като се намира в ранните етапи на огромен отрицателен стопански потрес, който ще напрегне дебата за паричната политика на Европейската централна банка. И шумът към високата инфлация и апелите за по-високи лихви към този момент не са настоящи, което ще обезцени еврото. Особено на фона на възобновения интерес към най-сигурния актив - държавните облигации на най-мощните стопанства, главно на Съединени американски щати, които тласнаха нагоре цените им и намалиха тяхната рентабилност.
Възвръщаемостта на базовия десетгодишен американски дълг падна до 1.73% откакто в средата на февруари надвиши 2% в очакване на съществено покачване на лихвените проценти поради високата инфлация.
Доходността на аналогичните по срочност немски облигации, които са базови за еврозоната, още веднъж стана негативна откакто на 7 февруари се изкачи до 0.268 %. Това значи, че централните банки ще би трябвало да избират сред напредък и инфлация: в случай че покачат лихвените проценти, ще задушат подема; в случай че оставят без смяна великодушната си парична политика, няма да овладеят инфлационния напън, който ще продължи да се ускорява поради качващите се цени на силата, на храните и на суровините.
Всичко това, естествено, е годно само, в случай че тази наклонност се резервира и несигурността остане висока. Защото в сходна конюнктура пазарите реагират непринудено и с високи съмнения до котировки, които са просто моментни.
Има обаче фактори, които постановат изключително внимание и преосмисляне.
Единият е обвързван с инфлацията в еврозоната и прегряването на цените, изключително в Германия. Тя обаче в този момент е на предната линия на борба с Русия и е една от най-уязвимите на спора стопанства, изправени пред дълбока криза. Което автоматизирано трансформира инфлационния спор, тъй като вторичните резултати от него, при които по-високите индустриални разноски се трансферират на потребителите, се случва при мощно търсене. В изискванията на възходяща неустановеност обаче доверието на семействата пада, освен това освен поради очевидния геополитически риск, само че и поради надалеч по-дълбоко вкоренени проблеми.
Държави като Германия и Италия са построили огромни елементи от стопанските системи си към евтината сила от Русия. Което в този момент би трябвало да се промени и значи по-нисък напредък, по-големи фискални дефицити и по-голямо количество дълг.
До наскоро имаше мощни рецензии за ниските нива на немските държавни отговорности. След COVID-19 и изключително след съветската инвазия обаче искащите да купуват дългови бумаги оредяват. А за основните периферни страни от еврозоната, каквато е Италия, новите дългови излъчвания се финансират косвено посредством програмата за покупка на активи на ЕЦБ. След последния потрес това отвращение да се кредитират мощно задлъжнели страни ще се задълбочава.
Тази алтернатива сигурно ще се разнищва развълнувано на идното в средата на идната седмица публично заседание на управителния съвет на ЕЦБ, освен това след оповестените следващи рекордни стойности на инфлацията от 5.8% годишно през февруари. Което значи, че европейските централни банкери не би трябвало да се надяват на нормализирането на паричната политика, респ. за прекратяването на паричните тласъци за стопанството на общността и за следващо покачване на лихвените проценти.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ